http://www.andrey-andreev.com/
Моля заповядайте на обновения блог и на новия адрес.
За кафененцата…
Нека да споменем и кафенетата, като виден кафеджия и мързелан тези месеци. (странно е, че коригиращата програма дава правописна грешка на кафеджия, а кафеджийка можело… не е честно просто… )
Серията започваме с Paris et Le Consulat (консулството) в Montmartre, просто няма как да профучиш от тук забързан. А и Париж след дъжд е по-обезлюден и необичайно притихнал. Просто красив. Има една музичка “Paris sous le pluiе“, инструментал с китара, може би танго, невероятно подходящо за случая.
Друго място за пиене на кафе в Париж е площада пред Centre Pompidou. Имаш чувството, че всички се готвят да направят един голям flash mob примерно на танго….ето едно за атмосфера, но е от Будапеща.
Още Париж, много Париж:
Сградите, покрай които минаваме и забелязваме… по един или друг начин!
Сградите, които никнат по видни и не толкова видни места, минаваме покрай тях и ги гледаме.
Оставям архитектите да кажат мнение… Според мен си е “само за снимка”!
Галерийка от 3 снимки:
Жеравна една сутрин и един дъжд
Последно време ми се налага да минавам често през Котленския проход и двете места които в които много харесвам да спирам са Жеравна и Котел. За град Котел вече направих post с картинки. Но за селото, не съм.
Първият път когато бях в Жеравна се случи дъждовен късен следобед. Първото нещо, което прави впечатление е мирисът на дърво и дъжд. Винаги съм го харесвал и ме е очаровал.
По време и след дъжда винаги са много хубаво наситени цветовете, особено зеленото и червеното. Малко хлъзгавичко е по калдъръма или просто са ми изтъркани кецките откъмто подметките. Котките са се скрили някъде, и хората са в кръчмите. Никой не се мярка, туристи няма,защото е делничен ден. Тъкмо като за мен.
Вторият път, още същия месец, беше рано сутринта. По улиците имаше вече хора отправили се към работа (повечето са заети в туризма). Дори туристи имаше. Чуваха се стадата, наскоро тръгнали или по-точно хлопатарите им. И съвсем спокойно можеше да настъпиш част от атмосферата, оставена по каменната улица от миналите преди малко животни. Но домашните животинчета си бяха на припек.
Този път не се крих като коте под стрехите и забелязах колко много цветя има в дворовете и радостните чешми по улиците. Полаяха ме някакви кучета. Заговориха ме някакви хора. Жалко, че имам толкова малко време иска ми се да стана рано да хвана мъгла, овце, кози. Да пия едно студено мляко и да се разходя преди жегата, а в жегата … не знам какво се прави тогава… спи се на дървен миндер вероятно….
Like this:
Перперикон
Двама българи отишли на екскурзия в Египет и решили да влезнат в Хеопсовата пирамида, обаче колкото по-навътре влизали все по-задушно ставало, единия не издържал и казал на другия:
-Ай пиши тука “Иван беше тук” и да се махаме !
Разбира се и аз съм Турист, Тери Пратчет много хубаво беше написал в книгата си: „Двуцветко беше турист – първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.“ Предполагам всички сме съгласни с това и за мен. Но отново реших да се отърся от заседналия манталитет и да предприема пътуване и винаги съм твърдял, като си бил на едно място това не значи, че вече е табу за посещения. Много съм се дразнел да поканя някой да дойде с мен да ми каже : „Ми аз вече съм бил!“, но ето моите впечатления.
Разходката до Перперикон ми се случва два пъти и все в страшен пек. Хубаво е да стане човек рано, но за скалния град на Траките 6 часът явно е късно. Въпреки, че астрономическото лято започва след 2 дни, реалното лято е тук и пътувайки от Стара Загора към Перперикон вече се усеща жегата.
По пътя отбиваме за село Бели Пласт, обичам селските пътища, едни такива безлюдни, окърпени, самотни, като потури на селяни, а и така нагънати (и някъде недозакърпени). Красиво е и приятно из Източните Родопи, може би сезонът по-подходящ за пътуване е есента, но и лятото е очарователно. Малко преди да стигнем до село Бели пласт се минава покрай Скалните Гъби – силно не ядливи! Шофьорът се увлече по завоите и щеше да ги пропусне, така и не ги видя. Та спирачки леко поднасяне в края на пътя и колата се зарязва точно на завоя.
Разходката из гъбите е малка, покатерваш се на една две, снимаш се в основния гъбарник, може би една откривателска мисия на самотни гъби в района ще докара повече емоция – записвам си в тефтера. Но красив и очарователен е варовикът така приятно оцветен и оформен. Никога не се двоумя дали да спра при тях за 5 минутно посещение – цял ден радост.
